Нормално ли е детето ми да крещи и да и се държи „ въпреки всичко" / или "наопъки/“?


Преди да ми задавате този въпрос, хайде да помислите за следната ситуация: вече почти пет месеца стоите вкъщи, няма ги сутрешните ритуали:да пиете кафе, да пушите цигари с вашите колеги преди да започнат активните ви срещи,и на спокойствие да обясните как ви лазят по нервите децата и половинките ви и колко се радвате, че ходите на работа, защото там си почивате;(или всяко друго обичайно нещо което правите);няма ги дългите обеди (моля да ме извините под дълъг обяд всъщност разбирам един час ,което си е съвсем законово време) , където можете да се оплачете от колегата/колежката ,как прехвърлят своите дейности, отговорности ,задължения с две думи, това за което им плащат; или от шефа ,който е избухнал без причина за пореден път. Липсва ви и вечерното сбогуване с офиса и колегите, които ви подкрепят в нелекия ви избор за вечерния сблъсък с вашите „домашни любимци“. И така - отнеха ви цялото разбиране от колеги и приятели, опората, на която можехте да се облегнете. Сега работейки от вкъщи можете само да стискате зъби и да се усмихвате. Да преглъщате нетрезвите реплики на половинката си , да слушате новините с надежда да избягате от вкъщи на работа или да ви разрешат да пуснете детето на градина, ако е малко. На част от вас им отнеха удоволствието „да пуснат градините“, защото до него имате и ученик, а той продължава да учи вкъщи и даже от време на време ви „тормозят“ учителите му, че не е присъствал в час. “Е, как става тази работа, трябва само да си включи компютъра?!“-не може да си намерите отговор на въпроса. На някои от вас им разрешиха да работят по четири часа от офиса, но за съжаление там освен празни коридори нищо не можете да откриете. Липсва ви цялата опора, на която сте разчитали, а какво ще кажете за детето , отнето му е цялото лично пространство, целия свят. Освен липсата на ритуалите, които го караха да бъде спокойно то има и постоянен надзирател на главата си. Тук идва и решението – Потърсете си личен Life/Житейски Coach и ще успеете да започнете да разбирате дали е“ Нормално детето ми да крещи и да и се държи „на въпреки“?
С искрена блаодарност за помощта и вдъхновението на: А. и М.!
Smiling Two Girls