„Социалната изолация има много и трайни ползи!“
„Дистанционното обучение намалява възможността да се социализираме!“
„Ако работиш дистанционно не можеш да се видиш с колегите си и да решиш един проблем бързо. Губиш време в обяснения и в кореспонденция“

Всеки един от вас е изказвал или е чувал тези реплики в продължение на тези два месеца, в които сме поставени в изолация.
За някои от Вас дистанционното обучение е временна мярка. Кара Ви да се чувствате не в свои води. Да не можете да се покажете с новите си придобивки, да не можете да манипулирате на воля „залуханите“ и „глупавите“.
С едно изречение: „Спирате да сте вървежни!“
И за ваше непримиримо съжаление започнахте да се седите (макар й чак на втория месец) вкъщи и да учете.
Определяха ви като бунтари и свободомислещи, е аз ви определям поведението ви като свободия.
Затова според мен дистанционното бучение и изолацията ви отне свободията, а не свободата.
Свободата носи със себе си отговорност и самоконтрол. Да влизаш в обувките на другите. Ако изобщо знаете какво е това.
Дистанционната работа за вече порасналите ги лиши да могат да общуват следейки изражението на събеседниците си. Да се чувствате под напрежение, че на база точно, на тези изражения не могат да предвидят реакциите им.
Но независимо от всичко, което намирате негативно в изолацията идва въпроса:
Защо да избера дистанционното обучение и дистанционна работа?
Е, това ще разберете в продължението……. 
Smiling Two Girls