Coach And Training-Коуч или мнтор да бъда на своето дете?

Коуч или мeнтор да бъда на своето дете?

От Велимира Василева – Лайф и Екзектювен коуч


Във времената, в които живеем и децата ни израстват с бързината на техническата мисъл, а теориите на доктор Спот и Макаренко преминават в забвение, става все по-трудно да открием отговор на милионите въпроси “Защо?” на своето дете. Когато стреса от безработица, закъснели заплати и постоянен “пуш” на работа ни кара да избухваме от най-малкото, започваме логически да се питаме “Какво правя? Справям ли се с възпитанието на детето си? Повтарям ли грешките на родителите си? Ще ме намрази ли както аз намразих тях, защото ме наказваха и биеха, и сега като съм голям си мисля, че не са ме обичали.”…..


Въпроси, въпроси, заливащи ума ни със силата на природна стихия, оставяща ни без дъх и с безмилостното ни усещането за безпомощност. Има една добра вест. Подобно на Бяла Лястовица тя идва, за да ни помогне. Можем да бъдем коуч и ментор на детето си. Да разделяме и смесваме подходите, за да можем да дриблиране между емоции и задължения( не само нашите, но и тези на детето ни).
Нека да започнем с по-сложното – коучинга. Всеки е чувал и чел. Може дори и да се е обучавал. Коучингът днес се превърна в толкова универсален инструмент, че е трудно да се назове област, в която все още не е приложен. Най-често чуваме, че той се използва при решаване на лични, бизнес проблеми. А може ли да бъде полезен в работата с деца и как да помогнете на детето си да постигне целта с негова помощ? Въпросът е как да се използва коучинг в родителството?

Класическата дефиниция за коучинг е дадена от основателя на този метод Тимъти Галуей (учител и спортен треньор от Харвард): „Коучингът е разгръщане на потенциала на човека, за да се увеличи максимално неговата ефективност“. Не става дума за менторство, а за помощ в самоосъзнаването. Възможно ли е да се разкрие потенциала на децата по време на възпитанието като избегнем менторството? Сигурно! Не става въпрос дали е възможно, то е необходимо! Така се развива личността на детето, възпитават се отговорност, самоорганизация, осъзнатост.

Какви са предимствата на коучинга в родителството? Той включва родителите в живота на детето: с помощта на определени техники настъпва реална проява на интерес към мнението на детето, към неговата личност, осигуряват му се необходимата подкрепа и внимание. Заплашителните фрази като: „Ела да си поговорим!“ или „Искам да говоря нещо с теб!“, спират да съществуват. Съветите, заповедите, критиките се трансформират в въпроси, игра и висококачествен диалог при равни условия, което създава усещане за сигурност у детето, то ще спре да я търси навън. С други думи - коучингът е ефективен при децата. Той помага на родителите да формират във тях концепцията за „поемане на отговорност“. И също така - да оценим ролята на възрастните и другите хора в живота им, тоест да преминем от позицията „харесвам / не харесвам“ към по-осъзната. Така той придава смисъл на всичко. Ключовият въпрос "Защо ми трябва това?" помага както на децата, така и на родителите да намерят отговори, да развиват способността да вземат решения.
Когато децата имат много желания, родителите могат да използват учители за обучение, за да научат детето си да определя приоритетите и да избира най-важното. Коучингът ще му помогне на вас и на детето да си поставяте цели и да ги постигате, да се работи с емоциите , да се развива емоционална интелигентност (емоционалната интелигентност (съкратено като EQ) да я уп равлявате, както и да разпознавате емоционалното състояние на другите.
Техниките за коучинг ще помогнат на детето да реши въпросите, с които то искрено желае да се справи и да намери решение. Детето , а не родителите му. Въпроси като: „Искам да го направи!“, „Искам да се подчини!“, „То ме пренебрегва, искам да говори с мен!“, принадлежат на родителите, а не на децата. С тях трябва да се занимава професионалист коуч и да помогне с индивидуални сесии за възрастни.

Кой инструмент от коучинга родителите могат да използват в родителството? Най-известната техника е TGROW. Тя може да бъде опростена чрез адаптиране към детето. Използва се, когато детето има:

• проблем, който то иска, но не може да реши;
• неразбирателство с връстници, което то иска да премахне;
• въпроси или трудности в общуването с учители, които то иска да реши;
• въпроси към родителите, които то иска да разбере;
• желания, които иска да реализира и се занимава с въпроса „как?“;
• желание за развиване на определено умение. Ключовата дума във всичко това е „искам“! Детето да иска да работи върху себе си и със своите въпроси и проблеми. Доказано е от практиката, че насилственото обучение не работи. Един колега наскоро заяви: “Ако на детето ми не му върви по математика, а му върви в тениса, не трябва да му наемаш учител по математика, а по тенис.“

Основната цел е да се повиши нивото на информираност.
Ето и как да се работи с техниката TGROW, която се дешифрира като отделна стъпка (в нашия случай като отделен въпрос). Родителите трябва да се редуват да задават въпроси, сами да се уверят, че изслушват детето и си и да демонстрират истински интерес от негова страна към отговорите им. Не бива да забравят, че усещанията при децата са по-силни от тези при възрастните и те бързо ще индикират, когато липсва интерес у родителя му. Използвайте лист хартия, моливи, бои, флумастери. Това помага на децата да визуализират и да разберат по-добре своите желания, нужди, цели. Освен това с помощта на хартия родителите могат да поканят детето (след като отговорят на предишните въпроси) да изобрази пътя към постигането на целта и самата цел.

Дешифриране на TGROW

T (тема) - тема. Задайте въпроса: "За какво искаш да говориш с мен?" Не го използвайте, ако самото дете е изразило отговора преди задаването на въпроса.
G (цел) е целта. Задавайте въпроси: „Как виждаш резултата?“, „Как изглежда тази ситуация във вашата визия, в бъдеще, вече разрешена?“, „Как ще разберете, че сте постигнали това, което искате? „Как изглежда целта?“ /ЗАДАЙТЕ въпросите: "Как виждаш резултата, ако успееш?","Как ще изглежда ситуацията, ако се разреши?","Как ще разбереш, че си постигнал това, което искаш?", "Според теб как изглежда твоята цел?/
R (реалност) е реалност. Задавайте въпроси: "Какво е реалното състояние на нещата (разкажи ми по-подробно)?", "Какъв точно е проблемът?", "Докъде е желаната цел?" Предлагаме да завършим рисуването на онова, което, по мнението на детето, все още липсва в чертежа.
O (опции) (В тази фаза можете да включите и препятствията). Задайте въпроса: "Какво ти пречи да постигнеш това, което искаш?" В този момент е важно да насочите вниманието на детето към факта, че препятствията са нормални и природни явления по всеки път. Те са тестове за всякакви цели. Без препятствия означава без цел. Преименувайте пред детето думата „пречка“ на думата „приключение“, „интересна задача“. Това сравнение вече не се възприема като трудност, а като трудна задача. Това се използва в коучинга за формиране на проактивно мислене: когато човек осъзнава пречките и вижда възможности, а не препятствия. Предлагам също да нарисувате това. В тази фаза също задавайте още въпроси като: „Как ще преодолееш тези препятствия?“, „Какво ще разрешиш с този проблем?“, „Какви са вариантите за решения?“, „Какво може да ти помогне?“, „Кой може да помогне ? " Изобразявайте ги листа.
W (път напред) - допълнителни стъпки. Задавайте въпроси: „Какво точно си готов да направиш, за да разрешиш този проблем?“, „Какво ще направиш, за да постигнеш целта?“, „Каква ще бъде първата ти стъпка?“
Въпросите могат да се задават в произволен ред. Владеенето на коучинг техники се крие в задаването на въпроси правилно и навреме на база разказа на детето.
Правилното използване на коучинг техники ви позволява да работите с деца от различни възрасти. Но е по-добре да започнете, когато детето вече знае как да говори самостоятелно, да изразява точно своите мисли и има определено ниво на осъзнатост. Коучингът с дете определено не работи, когато има:

• посттравматичен синдром;
• тревожност (пристъпи на паника);
• зависимости;
• депресия;
• суицидни прояви;
• фобии.


Всички горепосочени точки са в сферата на компетентност на психотерапевта. Тук коучингът няма да навреди, но ползата ще е малка. След като се запознахме как работи в помощ на родителството коучинга и съответно кога да не го прилагаме, нека да разгледаме и менторството как и кога работи , и кога да не го използваме.
Менторството ви помага да постигнете нови цели в живота и в бизнеса. Освен това такова сътрудничество се основава на взаимното желание да станем по-добри и да развием нови умения. Обучаваният не само се подчинява на своя наставник, изпълнявайки всички негови заповеди, но и помага на последния да се развива. Кой е ментор?
Човекът, който води по-малко опитен човек въз основа на доверие и с една цел в ума - да помага и насочва. Менторът трябва да разбере, че трябва да бъде надежден и да се интересува от нуждите на наставлявания. Той е напълно отговорен за начина, по който детето ще възприеме света, осланяйки се на опита на родителя.
Думата „ментор“ идва от персонажа „Ментор“ в епичната приказка на Омир „Одисея“. Ментор е лоялен приятел на Одисей. Когато Одисей воюва в Троянската война, Ментор служи като приятел и съветник на сина на Одисей - Телемах. Речникът на колежа на Уебстър от 1995 г. определя менторът като „мъдър и доверен учител или съветник“.
Повечето организации за развитие на младежта днес признават важността на ментора. За децата, живеещи в условия на неравностойно положение, наставничеството може да бъде критичен фактор за постигане на житейските цели. Освен това в бизнеса са необходими наставници, например за привличане на инвеститори .

Менторството е лидерска система, при която един човек споделя своите знания, умения и опит, за да помогне на другите да се развият в живота и кариерата си. Това може да бъде краткосрочно споразумение, докато целта не бъде постигната, понякога наставлявания става наставник за няколко години. В контекста на нашата тема, родителят да приеме ролята на наставник на детето си, трябва сам да е изградил у себе си доверие към преценката и когнитивното му развитие. „Ученикът надминава учителя!“. В тази връзка наставничеството е нещо повече от „даване на съвети“ или споделяне на вашия опит. Става въпрос за мотивиране и овластяване на другия човек да дефинира собствените си проблеми и цели, както и да му помогне да намери начини да ги реши или постигне.
Наставниците не решават проблеми на наставляваните и не дават стъпка по стъпка инструкции, те насочват и мотивират другите да продължат напред. Наставничеството е връзка, фокусирана върху дългосрочното развитие. Основната цел е да стимулира личностния растеж, развитието на умения, знания и разбиране. Ролята на ментора е по-широка и включва и обмен на опит. Следователно наставникът и наставляваният трябва да са с едни и същи интереси. Това дава възможност да се развие приемствеността в семейството. Резултатът е възможен само ако и двете страни са заинтересовани от постигането на целите си. Менторът е заряд и това не е пасивна позиция. Вашата работа е да определяте собствените си цели, да развивате критично мислене и да не приемате всичко за даденост. Това е особено важно за родителите, които трябва да разчитат предимно на себе си, а не на роднини, учители, икономи и детегледачки.


Как да бъда ментор?
Бъдете пълен с ентусиазъм.
Менторът трябва да бъде ентусиазиран и ентусиазиращ, за да може неговата жизнена енергия да се предаде на наставлявания. Освен това да почувстват искреното му желание да помогне. В този случай няма критерии като такива, по които можете да определите степента на този стремеж, това е въпрос на вашите чувства.
Вие като наставник трябва да сте по-добър. Не забравяйте, че в Интернет детето Ви може да стигне до всякаква информация и да натрупва нови знания и Вие да сте изостанал. Това само по себе си изисква да се развивате и надграждате постоянно. Да излизате извън зоната си на комфорт. Когато сте ментор детето става Ваше копие. Започва да има Вашите възгледи, цели, мирогледи и това ще ви помогне бързо да постигнете желания резултат. Затова, когато избирате ролята на ментор, първо опознайте себе се, научете повече за себе си и живота си - по този начин ще разберете дали можете да вървите в една посока.

В ролята на ментор изключете чувството за съжаление.
Наставникът принуждава наставлявания да излезе от зоната си на комфорт, в противен случай няма да можете да развие уменията си. Освен това се посочват недостатъците и се помага на детето само да ги идентифицира. Не мислете, че наставничеството е вълшебна пръчка, която ще преобрази детето по чудодейни начини. Ще трябва непрекъснато да работите и понякога да се преборвате със себе си. Менторът е готов да хвали и насърчава не само когато наистина детето го заслужава.
Наставникът слуша повече и говори по-малко Избягвайте да говорите много и да правите малко, иначе вашето сътрудничество ще бъде безполезно. Бъдете винаги готов да изслушате въпросите и проблемите на детето и накратко да обясните как най-добре то да постъпи и да намери изход.
Наставникът поема отговорност Менторството е двупосочен процес. Въпреки това по-голямата част от отговорността все още е на ментора. Наставникът също трябва да наблюдава и проследява резултатите след всяка среща: да анализира какво се е объркало и как да го поправи, да провери дали всички задачи се изпълняват по предназначение.


Менторски етапи:
1.Разбирате дали ще можете да си сътрудничите с детето си.
2. Разработете стратегия
След това разработвате цели, анализирате текущата ситуация - какво вече има детето Ви и какво искате да постигнете. На този етап изграждате ясен план за действие, поставяте микро цели и срокове.
3. Активни действия от страна на ментора Наставникът започва да се намесва във вашия живот - тоест да ръководи, дава задачи, тренира, косвено прави промени, като учи винаги на нещо ново детето си.
4. Менторът в позиция на наблюдател След като детето вече е разбрало накъде трябва да се движи, какви умения да развие и какви действия трябва да предприеме за постигане на целта, менторът заема пасивна позиция и позволява на детето да се движи самостоятелно.


Как да бъде един родител добър ментор?
За целта си задайте следните въпроси:

• Можете ли да бъдете напълно отворен и честен? Готов ли сте да говори за своите проблеми и недостатъци?
• Готов ли сте да работи върху себе си и да действате? Проявявате ли инициатива в развитието си?
• Зареждаща личност ли сте? Могат ли да се учат от Вас? Какво можете да дадете в комуникацията с детето си?


Менторството не е сесия с психолог, който няма избор дали да приеме този клиент или не. Менторството е сътрудничество на двама души със сходни възгледи и мироглед.
Двата подхода имат място в родителството. Избирайте подхода спрямо ситуацията и необходимостта породена от усвояването на нови умения или постигането на цели на детето Ви.

Директно можете да ни пишете като натисните върху изписания по-долу линк:

  • info@CoachAndTraining.com

  • За записване на час, автоматично избиране на номер:

  • +359887089800